В българския футбол има една стара максима: „Резултатите идват и си отиват, но публиката е вечна“. През последните няколко сезона обаче тази максима придоби нов, почти математически смисъл. Снощното обявление на Левски за поредната рекордна посещаемост не е просто статистика – то е демонстрация на мощ. Докато „Герена“ се превръща в най-горещата точка на София, в Борисовата градина (или където и да домакинства ЦСКА в момента) цари подозрително статистическо спокойствие.
Защо се получи тази безкрайна пропаст в „битката за публиката“ и дали мълчанието на „червените“ е признак на капитулация или просто на временна липса на дом?
„Синята“ еуфория: Когато прозрачността е маркетинг
Левски в момента не просто играе футбол; Левски продава емоция по начин, който не е виждан у нас от десетилетия. Снощните цифри са поредното доказателство, че „сините“ фенове са в състояние на пълна мобилизация. Но тук не става въпрос само за любов към клуба. Става въпрос за модерен маркетинг и прозрачност.
Ръководството на Левски разбра нещо ключово: ако кажеш на фена точно колко пари са влезли от билети и колко хора са били на стадиона, той се чувства част от процеса. Когато обявиш „рекордна посещаемост“, ти не просто се хвалиш – ти предизвикваш тези, които не са дошли, да го направят следващия път. Стадион „Георги Аспарухов“ в момента е „мястото, на което трябва да бъдеш“. Това е социален феномен, при който хората отиват на мач не само за да гледат схемата на треньора, а за да бъдат част от общото „синьо“ море.
Феноменът „пълна къща“ на Герена
Рекордите на Левски не са случайни. Клубът инвестира огромни усилия в това да направи посещението на мач лесно и престижно. Онлайн билети, активност в социалните мрежи, семейни сектори – всичко това работи. Когато обявиш, че снощи е имало 15 000 или 18 000 души, ти поставяш летвата високо. Това е психологическа война с вечния съперник, която Левски печели с огромна преднина в момента.
„Червеното“ мълчание: Стадионът като ахилесова пета
От другата страна на София, ситуацията в ЦСКА изглежда коренно различно и за това си има съвсем логични, макар и болезнени за феновете причини. „Мълчанието“, за което привържениците на Левски иронизират, всъщност е резултат от една голяма липса – липсата на дом.
Реконструкцията на стадион „Българска армия“ е историческо събитие за „червените“, но в краткосрочен план тя е пагубна за посещаемостта. Да играеш на Националния стадион „Васил Левски“ е като да живееш под наем в огромен, студен апартамент. Липсва уютът, липсва идентичността на квартала, липсва „червената“ крепост.
За ЦСКА в момента е трудно да „бие тъпана“ за посещаемост, защото цифрите просто не са в тяхна полза. Когато си „гост“ на собствените си мачове, ентусиазмът на неутралния фен или на този, който се колебае дали да отиде, спада.
Психологията на „Армейците“
Има и още нещо – феновете на ЦСКА в исторически план често са били водени от резултатите. Когато отборът е в преход, с нов треньор или неубедителни игри, „червената“ общност понякога избира протеста чрез отсъствие. Докато при Левски кризата роди „Мъримания“ и обединение около оцеляването, при ЦСКА се наблюдава по-скоро изчакване. Те чакат новия стадион, чакат новата ера и чакат отбор, който да доминира така, както името изисква.
Статистиката като оръжие
Защо е важно дали ЦСКА си мълчи за зрителите? В съвременния футбол статистиката е оръжие. Тя привлича спонсори. Когато един рекламодател види графиките на Левски с пълните трибуни, той е готов да извади чека. Когато види „мълчанието“ на ЦСКА, той става предпазлив.
Левски използва своите фенове като най-големия си актив в преговорите за оцеляване и стабилност. Всеки обявен рекорд е сигнал към бизнеса: „Ние сме живи, ние сме много, ние сме пазар“. ЦСКА, от своя страна, в момента се е затворил в себе си, фокусиран върху строителните машини в Борисовата градина, надявайки се, че когато бетонът изсъхне, публиката ще се върне с гръм и трясък.
Може ли балансът да се промени?
Българският футбол има нужда и от двете агитки. Колкото и да е забавно за „сините“ да се подмятат шеги за „300-те зрители на ЦСКА“, истината е, че без силна и многобройна „червена“ публика, зарядът на първенството спада.
Левски постави стандарт, който в момента изглежда недостижим за останалите. Те превърнаха домакинските мачове в ритуал. За да отговори ЦСКА, няма да е достатъчно просто да построят стадион. Ще трябва да научат урока на Левски – че феновете се печелят с откритост, с признаване на грешките и с постоянна комуникация, дори когато цифрите не са за хвалене.
Заключение
Снощният рекорд на Левски е поредният „син“ пирон в спора за това кой е отборът на народа в настоящия момент. Но във футбола палачинката винаги се върти. ЦСКА може и да мълчи сега, докато багерите работят, но тишината често е затишие пред буря.
Въпросът е: когато новият стадион в Борисовата градина бъде готов, дали феновете ще се върнат автоматично, или Левски вече ще е избягал твърде далеч в маркетингово отношение? Дотогава „Герена“ ще продължи да празнува, а социалните мрежи ще продължат да се забавляват с контраста между шума на едните и мълчанието на другите.
About the Author
