Думите на бившия нападател на „червените“ Костадин Хазуров след поредното разочарование на ЦСКА не са просто поредната порция критика. Те са диагноза. Изречението „Треньорът е безсилен, когато опитните играчи грешат“ удря право в центъра на кризата, която тресе „Армията“.
Във футбола има една неписана максима: тактиката печели мачове, но характерът печели титли. В момента ЦСКА не разполага нито с едното, нито с другото в нужните количества, но проблемът с „опитните“ е този, който копае дъното.
Тактическата безпомощност пред индивидуалния провал
Александър Томаш (или който и да е наставник на негово място) прекарва часове в разбор на видео, в начертаване на пресата, в трениране на преходите от защита в атака. Но нито една схема в света била тя модерното \bm{4-3-3} или консервативното \bm{4-4-2} не може да предвиди как един национален състезател или играч с 200 мача в елита ще подаде топката в краката на противника пред собственото си наказателно поле.
Когато Хазуров казва, че треньорът е безсилен, той визира „нетренируемите“ елементи. Не можеш да научиш 30-годишен защитник на концентрация. Не можеш да обясниш на халф с огромна заплата, че в 90-ата минута не се прави излишен дрибъл в зоната на риска. Треньорът дава инструментите, но ако работниците на терена ги използват, за да се ударят по пръстите, вината за счупената продукция пада върху тях.
Лидери по документи, фигуранти на терена
В настоящия състав на ЦСКА има играчи, които по визитка трябва да са „гръбнакът“. Вместо това, те се превръщат в катализатор на паниката. Опитните играчи са там, за да:
1. Успокояват темпото, когато отборът е под натиск.
2. Поемат отговорност, когато младите се огъват.
3. Коригират грешките на другите, а не да произвеждат свои.
Вместо това виждаме как капитанската лента или стажът в клуба тежат повече отколкото помагат. Грешките на „старите кучета“ имат домино ефект. Когато един млад играч види, че най-стабилното звено до него се пропуква, той губи вяра в цялата система. Това превръща ЦСКА в отбор, който играе със страх.
Психологическата бариера и липсата на последствия
Проблемът, за който загатна Хазуров, има и друг аспект липсата на вътрешна конкуренция. Когато опитните играчи знаят, че са „незаменими“ заради статута си или липсата на алтернативи, те влизат в зона на комфорт. А в зоната на комфорт грешките се приемат с вдигане на рамене, а не с гняв към самия себе си.
Треньорът е безсилен и по друга причина ако извади всички грешащи „звезди“, той рискува да остане с юноши, които физически не са готови за битките в Първа лига. Това е патова ситуация. Наставникът става заложник на имената в съблекалнята.
Анализ на „детските“ грешки в професионалния футбол
Нека погледнем статистически. Повечето голове, които ЦСКА допусна през този сезон, не са плод на гениални комбинации на противника. Те са резултат от:
• Лошо позициониране при статични положения (въпрос на дисциплина).
• Неточни пасове в средната зона (въпрос на техника и фокус).
• Закъснели шпагати и ненужни картони (въпрос на опит).
Именно тук лъсва правотата на Хазуров. Можеш да смениш трима треньори за една година, но ако изпълнителите са същите и допускат същите фундаментални грешки, резултатът винаги ще бъде негативен.
Какво следва? „Хирургическа“ намеса, а не козметични промени
За да излезе ЦСКА от този омагьосан кръг, ръководството трябва да спре да гледа само към треньорската скамейка при всяка криза. Време е за:
1. Директна отговорност: Опитните играчи трябва да бъдат посочвани за своите пропуски, без значение от заслугите им в миналото.
2. Промяна в йерархията: Лентата трябва да бъде на ръката на човек, който показва постоянство, а не просто присъствие.
3. Подмладяване със смисъл: Не просто да се пускат млади играчи за протокола, а да се създаде среда, в която грешката на младия е простена, но тази на ветерана е недопустима.
Заключение
ЦСКА се намира в момент, в който тактическите анализи на Томаш разбиват стената на индивидуалната немощ. Хазуров беше болезнено искрен треньорът може да те заведе до вратата, но ти трябва да преминеш през нея.
Ако „опитните“ в ЦСКА не спрат да грешат като начинаещи, нито един тактически гений няма да спаси сезона. Защото футболът е игра на грешки, а в момента „червените“ са шампиони единствено по тяхното производство.
About the Author
