В българския футбол емоциите винаги са били повече от логиката, а думите понякога тежат повече от златни медали. Но когато една от най-знаковите фигури, свързвани с историята на ЦСКА, излезе пред микрофоните и заяви в лицето на „армейската“ общност, че вечният съперник Левски е еталонът за подражание, земетресението е с магнитуд 9 по Рихтер.
Въпросът, който днес раздира социалните мрежи и спортните кафенета, не е просто „Кога ще бъде готов новият стадион?“. Въпросът е много по-страшен и дълбок: „Кой ще ходи на него?“
Когато истината боли: Защо Левски стана „Еталон“?
Нека бъдем честни – за феновете на ЦСКА думата „Левски“ и „еталон“ в едно изречение е равносилно на светотатство. Но в думите на „червената“ знаменитост се крие плашещ прагматизъм. През последните години „сините“, въпреки огромните си финансови затруднения и организационни катаклизми, успяха да постигнат нещо, което на „Армията“ сякаш се изплъзва – органичната симбиоза между отбор и публика.
Левски превърна оцеляването си в кауза. Те напълниха стадиона си тогава, когато бяха най-слаби. Те продадоха хиляди фланелки тогава, когато нямаха пари за заплати. Това е „еталонът“, за който говори нашата знаменитост – моделът, в който феновете не са просто консуматори, а жив щит на клуба.
В ЦСКА ситуацията е различна. Там дълго време се чакаше „спасителят“ – човекът с дълбокия джоб, който да дойде и да реши всички проблеми с един подпис. И докато парите за новия стадион вече са налице и багерите работят, духът на трибуните сякаш е в изчакване. Проблемът не е в бетона, а в хората.
Новият стадион – паметник на амбицията или празен храм?
Проектът за новия стадион на ЦСКА е впечатляващ. Модерно съоръжение, отговарящо на всички европейски изисквания, архитектурно бижу в сърцето на София. Но тук идва голямото „НО“. Една от най-големите критики на „червената“ общественост е свързана с това, че клубът губи своята идентичност в преследването на лъскавото.
„Ще имаме стадион за милиони, а на него ще стоят 2000 души на мач с Крумовград или Хебър,“ споделя анонимен, но разочарован привърженик в една от големите фен групи. Тази апатия е това, което плаши легендите на клуба. Модерният стадион изисква модерна публика, изисква пълни сектори не само за Вечното дерби или за мачовете в Европа, а всяка седмица.
Ако ЦСКА построи „къща“, в която няма живот, това ще бъде най-голямото поражение в историята на „армейците“. Защото един празен стадион, колкото и нов да е той, само подчертава липсата на енергия.
Сравнението, което вбесява „Армията“
Защо точно сега се вадят тези кирливи ризи? Моментът не е случаен. Докато на „Герена“ се радваха на рекордна посещаемост и пълен сектор „А“ дори в контролни срещи, на мачовете на ЦСКА често се виждат празни пространства в секторите, които някога бяха „кошмар за всеки гост“.
Проблемът е в управлението на фенската маса. Маркетинговите стратегии на Левски, колкото и да са отричани от противниците им, дадоха резултат. Те „продадоха“ на фена си чувството за значимост. В ЦСКА фенът често се чувства като страничен наблюдател на един процес, в който решенията се вземат „горе“, а от него се иска просто да ръкопляска.
Изчезва ли „червената“ магия?
ЦСКА винаги е бил отборът на народа, отборът на непримиримите. Но днес, в ерата на социалните мрежи и „clickbait“ културата, тази непримиримост се е превърнала във вътрешни войни. Фракции срещу фракции, фенове срещу ръководство, ветерани срещу настоящи звезди.
Когато една „червена“ знаменитост каже, че Левски е еталон, тя всъщност казва: „Вижте как те са единни, докато ние се разпадаме отвътре“. Това е призив за събуждане. Но дали ще бъде чут? Или гласът на разума ще бъде удавен в обиди и отричане?
Какво следва за ЦСКА?
Изграждането на стадиона е лесната част. Трябват пари, разрешителни и строители. Трудната част е изграждането на отбор и общност, които да заслужават този стадион. Ако ЦСКА продължи да се лута в безкрайни треньорски смени и привличане на анонимни чужденци, които не знаят значението на емблемата, новият стадион наистина ще остане пуст.
Еталонът не е в новите седалки. Еталонът е в това дете, което отива на мач с баща си и знае имената на всички футболисти, а не само на тези, които са вкарали гол в последното дерби. Еталонът е в пълните фен магазини и в усещането, че клубът е семейство.
Заключение: Горчивото хапче
Думите на „червената“ знаменитост са горчиво хапче, което всеки фен на ЦСКА трябва да преглътне. Можем да се подиграваме на Левски за техните дългове или за липсата на титли в последно време, но не можем да отречем, че те успяха да запазят огъня жив.
ЦСКА е на кръстопът. Пътят наляво води към нов, лъскав, но празен стадион. Пътят надясно води към тежка работа, смирение и връщане към корените, за да може, когато лентата на новата „Армия“ бъде прерязана, там да няма нито едно свободно място.
About the Author
