Парадоксът е пълен. Докато феновете на ЦСКА броят точките и се молят за поредното лято, изпълнено с европейски вечери и надежди за групите, в Борисовата градина тиктака една бомба, която няма нищо общо с трансферите или формата на нападателите. Проблемът е съвсем „битов“, но по български – абсурден. Ако „червените“ си подпечатат визата за Европа, те може да се окажат отбор без дом в собствения си град.
Къде отиде София?
Всички знаем, че „Българска армия“ в момента е строителна площадка. И слава Богу! Багерите най-после захапаха стария бетон и феновете виждат как мечтата за модерно съоръжение придобива реални контури. Но тук идва голямото „ОБАЧЕ“. Новият стадион се очаква да бъде в приличен вид за игра едва към юли 2026 г., и то само като терен. За пълноценно приемане на публика и покриване на строгите критерии на УЕФА за по-късните етапи, времето е изключително притиснато.
И така, ако ЦСКА трябва да домакинства през юли или август, „Армията“ автоматично отпада от сметките. Какво остава? Националният стадион „Васил Левски“. На хартия това е логичният избор. Но София вече не е това, което беше по отношение на спортната инфраструктура.
Националният стадион – концертна зала или спортно съоръжение?
Тук става интересно. Националният стадион отдавна се превърна в мултифункционална площадка, където футболът често остава на заден план. Летните месеци са пикът на концертния сезон. Вече има обявени събития, които изискват огромна логистика, изграждане на сцени и седмици наред „окупация“ на терена.
За УЕФА няма „ама моля ви се, тук има концерт“. Ако теренът не е на разположение 48 часа преди мача или ако тревното покритие е заприличало на нива след хилядите фенове на някоя световна звезда, лиценз няма. И изведнъж ЦСКА се оказва в ситуация, в която в двумилионна София няма нито един лицензиран стадион, който да приеме мач от евротурнирите.
Срамът да бъдеш „гост“ в Пловдив
Вече се прокрадват слухове, които карат кожата на феновете да настръхва – Пловдив. Стадион „Христо Ботев“ (Колежа) в момента е най-модерното съоръжение в България и е готов да приеме всеки мач от най-висок ранг. Но представете си това: ЦСКА домакинства в Пловдив.
За феновете това е не просто логистичен кошмар, това е удар по егото. Хиляди хора ще трябва да пътуват по магистрала „Тракия“, за да подкрепят отбора си в мач, който по право трябва да се играе в сърцето на София. Разходите за феновете растат, а домакинското предимство се топи, защото колкото и да са верни „армейците“, атмосферата на „Армията“ или дори на „Васил Левски“ е нещо, което не може да се пренесе лесно на чужд стадион.
Ръководството на кръстопът
Шефовете в ЦСКА са поставени до стената. Те трябва да балансират между бързината на строежа на „Армията“ и нуждата от лицензиран стадион за Европа. Ако форсират строежа, рискуват качеството. Ако се съгласят на Пловдив, рискуват гнева на привържениците. А вариантът със стадион „Георги Аспарухов“… нека бъдем реалисти, това е тема, която дори не си струва да се обсъжда, ако не искаме да видим гражданска война в София.
Липсата на държавна визия
Този проблем на ЦСКА всъщност е огледало на цялата ни държава. Жалко е, че в столицата на една европейска страна има само един стадион, който може да приеме мачове от високо ниво, и той е морално остарял. Докато в Румъния, Сърбия и дори Албания се наляха стотици милиони в модерни арени, ние тук се чудим дали концертът на някой сръбски изпълнител няма да изхвърли най-титулувания ни клуб от София.
ЦСКА винаги е намирал начин да оцелее и да се бори, но този път врагът не е на терена. Врагът е липсата на бетон, седалки и адекватна спортна база. Дали „червените“ ще намерят вратичка, или ще гледаме „домакинства“ на 150 километра от София? Отговорът ще дойде по-скоро, отколкото ни се иска.
Едно е сигурно ако ЦСКА стигне до Европа, битката за стадиона ще бъде също толкова епична, колкото и тази на зеления килим.
About the Author
