В динамичния и често абсурден свят на българския футбол рядко минава седмица без скандал, който да раздели общественото мнение на две крайни фракции. Този път искрата бе запалена от една от емблемите на Левски – Емил Спасов. Неговото предложение Националната футболна база (НФБ) в „Бояна“ да бъде именувана на дългогодишния президент на Българския футболен съюз (БФС) Борислав Михайлов, отекна като мощна експлозия.
За едни това е закъснял акт на признателност към човека, изградил „Дома на футбола“. За други обаче, това е поредната провокация и опит за реабилитация на едно управление, което завърши под обсада, водни оръдия и безпрецедентен фенски гняв.
Аргументите на Спасов: Материалният паметник на Михайлов
За да разберем позицията на Емил Спасов, трябва да погледнем на фактите през очите на хората, които са прекарали целия си живот в структурите на футбола. Основният стълб на неговата теза е неоспорим: Националната база в „Бояна“ е най-значимото материално постижение на БФС за последните три десетилетия.
Преди 2016 г. българските национални отбори бяха „номади“. Администрацията се помещаваше в остарели офиси на ул. „Иван Асен II“, а представителният ни тим тренираше на различни клубни бази, често със съмнително качество на терените. Михайлов, използвайки високия си пост в Изпълкома на УЕФА, успя да осигури безвъзмездно финансиране по програмите „Хеттрик“ и „Forward“.
Резултатът е съоръжение на европейско ниво, което включва:
• Три модерни терена (един с изкуствена настилка);
• Хотелска част за лагери на националните формации;
• Високотехнологичен медицински и възстановителен център;
• Административна сграда, която е лицето на българския футбол пред света.
От мениджърска гледна точка, Спасов е прав – Борислав Михайлов е „архитектът“ на този проект. Без неговите лични контакти в Нион и Цюрих, това място вероятно щеше да остане занемарен държавен терен. В този контекст, именуването на базата на негово име изглежда като логично признание за строителя.
Сблъсъкът с реалността: Защо името е „червена линия“ за феновете?
Проблемът на това предложение обаче не е в архитектурата, а в символиката. Имената на стадиони и спортни бази в България обикновено се дават на личности, които олицетворяват триумф, чистота и национално единство. Георги Аспарухов, Христо Бонев, Христо Стоичков – това са имена, които будят гордост.
Името на Борислав Михайлов в момента буди съвсем различни емоции. Неговото 18-годишно управление бе белязано от:
1. Исторически срив в резултатите: От отбор, който редовно участваше на големи форуми, България се превърна в „боксова круша“ в Лигата на нациите.
2. Липса на визия за детско-юношеския футбол: Докато базата в Бояна блестеше, стотици терени в провинцията тънеха в разруха, а методиката в школите остана на нивото от миналия век.
3. Морален разрив: Кървавите протести от ноември 2023 г. бяха финалният акорд на едно управление, което феновете припознаха като „статукво“.
Да кръстиш националната база на човек, чиято оставка бе поискана от обединените привърженици на почти всички клубове, изглежда като опит за пренаписване на историята. Критиците твърдят, че ако Михайлов е построил „къща“, то той е допуснал „духът“ в нея да умре.
Кой всъщност заслужава да бъде патрон на „Бояна“?
Ако приемем, че името трябва да носи вдъхновение, списъкът с алтернативи е дълъг. Защо базата да не носи името на проф. Стефан Божков – един от най-големите джентълмени и интелектуалци в историята ни? Или на Димитър Пенев – Стратега, който изведе Михайлов и неговите съотборници до върха в САЩ ’94?
Когато едно дете прекрачи прага на националната база, то трябва да види име, което символизира успеха на терена, а не успеха в усвояването на еврофондове. Въпросът на Емил Спасов поставя фундаментална дилема: Кое е по-важно – офисът или играта? Администраторът или спортистът?
Лоялността на „Златното поколение“ и синдромът на капсулацията
Предложението на Спасов разкрива и друг интересен аспект – непоклатимата лоялност в средите на „Златното поколение“. Тези мъже преживяха заедно най-големия триумф на нацията и за много от тях Боби Михайлов си остава „Капитана“.
За ветерани като Спасов, атаките срещу Михайлов се възприемат като атаки срещу техния собствен успех. Те виждат базата в Бояна като последната крепост на тяхното величие. Искането за именуване е опит за „бетониране“ на това величие, за да не бъде то напълно изтрито от последвалите години на административен застой.
Политическото самоубийство за новото ръководство
За Георги Иванов-Гонзо и новото ръководство на БФС, подобно предложение е „горещ картоф“. Всяко движение в посока на именуване на базата на Михайлов би било равносилно на политическо самоубийство. То мигновено би взривило крехкия мир с фенските маси и би върнало напрежението пред вратите на Бояна.
Самият факт, че това се обсъжда, показва колко далеч са някои от легендите ни от реалните нагласи на трибуните. Докато Спасов говори за заслуги, феновете говорят за „липсващите 20 години“.
Заключение: Историята се пише с победи, а не с нотариални актове
Българският футбол има отчаяна нужда от ново начало и позитивни символи. Базата в Бояна е чудесно място за подготовка, което трябва да гледа към бъдещето, а не да се превръща в мавзолей на едно спорно минало.
Имена на национални светини не се дават по приятелска линия или като благодарност за добре свършена чиновническа работа. Те се печелят с любовта на хората. Борислав Михайлов като вратар е легенда, която никой не може да отрече. Като президент обаче, той остави след себе си разделена и гневна футболна България.
И докато това разделение е живо, името му върху фасадата на националната база ще бъде не почест, а повод за нови конфликти. „Бояна“ трябва да остане просто „Бояна“ – място за работа, дисциплина и мечти. Защото в края на краищата, историята на футбола се пише с голове, а не с бетон.
About the Author
