Българската efbet Лига рядко страда от липса на драма, а 28-ият кръг от настоящата кампания поднесе достатъчно спорни моменти, които да подхранват дискусиите със седмици. В центъра на бурята попадна сблъсъкът между Берое (Стара Загора) и ЦСКА-София – мач, който завърши с убедителна победа с 3:0 за „червените“, но остави домакините със силно чувство за несправедливост.
В традиционната си рубрика „На фокус“ Съдийската комисия (СК) към Българския футболен съюз наруши мълчанието си относно няколко дискусионни ситуации, които оттогава доминират в спортните предавания и социалните мрежи. Говорителят на комисията Александър Костадинов внесе яснота защо определени сигнали бяха дадени – и защо други останаха непрозвучали под сянката на Аязмото.
Инцидентът Лапеня – Аларкон: Авантаж или грешка?
Един от най-оспорваните моменти настъпи, когато Факундо Аларкон от Берое се оказа в чиста позиция, но беше съборен от Адриан Лапеня от ЦСКА. Феновете и щабът на Берое веднага поискаха директен червен картон, цитирайки „предотвратяване на очевидна възможност за гол“.
Според Съдийската комисия обаче ситуацията е била по-нюансирана, отколкото е изглеждала в реално време. Александър Костадинов обясни, че макар Аларкон да е отнел топката, контактът не е бил толкова еднозначен.
„Нападателят в зелено [Аларкон] открадва топката от номер 4 [Лапеня], който се опитва да го догони, но не успява, подхлъзва се и пада на тревата. Играчът на Берое използва падането на противника и инициира контакт, търсейки пряк свободен удар и евентуален червен картон.“
Анализът на комисията похвали главния съдия Тодор Киров за неговото позициониране. Вместо да отсъди нарушение, което според тях е било „инициирано от нападателя“, Киров е приложил правилото за авантаж, тъй като номер 8 на Берое е имал реална възможност да стреля към вратата. СК заключи, че кадрите ясно показват липса на нарушение от страна на защитника, което оправдава решението на Киров да остави играта да продължи.
Дузпата, която не беше: „Дискусионна“ игра с ръка
Докато претенциите за червен картон бяха отхвърлени категорично, комисията беше далеч по-обрана по отношение на исканията на Берое за дузпа. Инцидентът включваше предполагаема игра с ръка на капитана на ЦСКА в наказателното поле след удар към вратата.
Правилата за игра с ръка станаха изключително сложни през последните години, често разделяйки фенове и експерти. Съдийската комисия призна, че този конкретен случай попада в „сивата зона“.
„Ръката на защитника се движи надолу към топката“, отбеляза Костадинов. „Първоначално тя е на гърдите му абсолютно естествена позиция. Макар да не можем да кажем, че ръката явно увеличава обема на тялото, тя все пак променя траекторията на топката.“
Важно е, че комисията посочи, че ръката на защитника не е била „стегната“, което е послужило като доказателство за липса на умисъл. Въпреки това, в рядко признание за субективния характер на съдийството, СК заяви:
„Това е абсолютно дискусионна ситуация, защитима и при двете решения на терена. Въпреки това, по-приемливото решение би било да бъде отсъдена дузпа в полза на Берое.“
Това признание – че дузпата е била „по-приемливото“ решение – наля масло в огъня за привържениците на Берое, които смятат, че ВАР съдията Георги Кабаков е трябвало да се намеси и да предложи преглед на ситуацията.
Отвъд Берое: Лудогорец, ЦСКА 1948 и червеният картон в Пловдив
Макар сблъсъкът Берое – ЦСКА да зае централно място, Съдийската комисия разгледа и инциденти от други мачове, за да осигури прозрачност в цялата лига.
Случаят с Петър Витанов
В мача между Лудогорец и ЦСКА 1948 беше отсъдена дузпа срещу столичани, след като Петър Витанов спъна играч на Лудогорец в гръб. Спорът тук не беше за самата дузпа – която беше безспорна – а дали Витанов е трябвало да получи втори жълт картон.
СК подкрепи решението на съдията да не показва картон. Техният мотив? Не е имало „обещаваща атака“, която да бъде спряна, нито нарушението е било определено като „безразсъдно“. Според настоящите указания, ако се отсъди дузпа за нарушение при опит за игра с топката, правилото за „двойното наказание“ често предотвратява изгонване.
Изгонването на вратаря
Комисията разгледа и червения картон на вратаря на Спартак Варна – Максим Ковальов, по време на срещата с Ботев Пловдив. В този случай СК беше категорична: решението е правилно. Ковальов е играл с ръце извън наказателното поле, предотвратявайки сигурен гол. В очите на правилника това остава един от най-ясните червени картони.
Ролята на ВАР в съвременния български футбол
Прегледът на тези инциденти подчертава продължаващите трудности при интегрирането на технологията ВАР (Video Assistant Referee) в efbet Лига. В мача Берое – ЦСКА, Георги Кабаков – най-изявеният български съдия – беше в стаята за ВАР. Фактът, че комисията по-късно определи играта с ръка като „по-приемлива“ за дузпа, повдига въпроси относно прага за „чисти и очевидни грешки“.
За Берое това обяснение носи малка утеха. Резултатът 0:3 остава в историята, а въпросите „какво щеше да стане, ако“ по отношение на дузпата или червения картон на Лапеня ще преследват статистиката им за сезона. За ЦСКА-София докладът на комисията служи като напомняне, че макар да са били доминиращата страна, границите на победата в професионалния футбол често са по-тънки, отколкото показва таблото.
Заключение: Призив за последователност
Инициативата „На фокус“ на Съдийската комисия е стъпка към прозрачност, но същевременно излага на показ присъщата субективност на спорта. Наричайки решенията „дискусионни“ или „защитими и в двете посоки“, комисията признава, че дори с множество ъгли на камерите, футболът остава игра на човешка интерпретация.
С навлизането на efbet Лигата в решаващата си фаза, натискът върху рефери като Тодор Киров и Георги Кабаков само ще се засилва. Феновете, играчите и треньорите не търсят съвършенство те търсят последователност. Дали последната порция обяснения ще помогне за стопяване на ледовете между „хората в черно“ и клубовете, тепърва ще разберем.
Едно е сигурно: дебатите под Аязмото далеч не са приключили.
About the Author
