В света на професионалния тенис, където конкуренцията е безмилостна, а всеки спечелен пункт може да означава разликата между триумфа и заборавата, истинските приятелства са рядкост. Още по-рядко е да видим две от най-големите звезди на ATP тура да споделят не просто общи тренировки, но и моменти на чиста човешка близост, далеч от светлините на прожекторите и напрежението на централния корт. Точно това се случи преди броени дни в Монте Карло, когато Григор Димитров и Стефанос Циципас изненадаха своите фенове с една необичайна и забавна среднощна разходка.
Една снимка, която обиколи света
Всичко започна от един кадър в социалните мрежи, който бързо се превърна в „viral“ сензация. На снимката се виждат първата ракета на България и гръцката суперзвезда Стефанос Циципас, „сгушени“ на малък скутер, преминаващи през тесните и луксозни улици на Монако. Циципас, който публикува кадъра, добави към него култовата фраза от филмовата поредица „Бързи и яростни“ My ride or die“ (Моят спътник до край).
Въпреки че и двамата тенисисти претърпяха разочарования на тазгодишния Мастърс в Монте Карло, отпадайки по-рано от очакваното, този момент показа, че за тях животът не започва и не свършва с тениса. Усмивките на лицата им бяха доказателство, че приятелството е най-добрата терапия след тежка загуба.
Принудителната смяна на ролите: Защо скутер, а не суперкола?
За феновете на Григор Димитров не е тайна, че той е голям почитател на високите скорости и луксозните автомобили. Българинът често е засичан зад волана на мощни машини, а гаражът му е мечта за всеки колекционер. Защо тогава той се съгласи да се вози на задната седалка на скромно моторче?
Отговорът се крие в една любопитна подробност от личния живот на Стефанос Циципас. Гръцкият тенисист в момента е с отнета шофьорска книжка за срок от една година. Причината? Циципас е бил заловен от властите да шофира своя „Lotus“ със скорост от 210 км/ч нарушение, което дори в либералното Княжество не остава ненаказано. Тъй като Стефанос няма право да управлява автомобил, единственият му легален начин за придвижване на две колела (освен велосипед) се е оказал скутерът.
Фактът, че Григор човекът с вкус към „Ferrari“ и „Lamborghini“ е приел да бъде „пасажер“ на малкия скутер на своя приятел, говори красноречиво за егото на българина. Той показа, че за него компанията и подкрепата към приятел са далеч по-важни от имиджа на „плейбой с бърза кола“.
Балканската връзка в тениса
Връзката между Григор и Стефанос не е от вчера. Макар и от различни поколения (Димитров е на 32, а Циципас на 25), двамата винаги са демонстрирали взаимно уважение. Наскоро гъркът направи изключително емоционално признание, споделяйки, че Григор Димитров е бил един от малкото хора, които са му протегнали ръка в най-трудните му моменти.
Циципас неведнъж е говорил открито за проблемите с менталното здраве, за тежестта на очакванията и за самотата, която професионалният спорт понякога налага. В тези моменти на изолация, опитът и спокойствието на Григор са се оказали безценни. Димитров, който самият е преминал през огромни възходи и болезнени спадове в кариерата си, се е превърнал в ментор и довереник за по-младия си колега.
Балканският им темперамент също играе роля. И двамата са известни с това, че играят със сърце, че са емоционални на корта и че ценят традициите и близостта със семействата си. Това ги отличава от по-хладните и дистанцирани представители на школите в Западна Европа или САЩ.
Монте Карло домът на елита
Изборът на Монте Карло за тяхната разходка не е случаен. Княжеството от десетилетия е втори дом за елита на световния тенис. Григор Димитров живее там от много години, като често споделя, че спокойствието и сигурността на Монако му помагат да се концентрира върху подготовката си. Циципас също е постоянен жител на малката държава.
Животът в Монте Карло предлага уникална смесица от блясък и уединение. Тук тенисистите могат да тренират на едни от най-добрите кортове в света тези на „Monte Carlo Country Club“, и в същото време да се разходят по улиците, без да бъдат преследвани от тълпи папараци. Но дори и в тази „златна клетка“, жестовете на нормалност, като това да се качиш на скутер с приятел, са глътка свеж въздух.
Предизвикателствата на корта и извън него
Ако погледнем чисто спортната страна на нещата, сезонът за двамата е пълен с предизвикателства. Григор Димитров, след феноменалния си ренесанс в края на миналата година и началото на тази, претърпя лек спад в формата си по време на северноамериканското турне и началото на сезона на клей. Въпреки това, той остава един от най-опасните играчи в тура, а стилът му на игра продължава да бъде еталон за естетика.
За Стефанос Циципас ситуацията е малко по-сложна. Гъркът, който дълго време беше неизменна част от Топ 5, в последно време изпитва затруднения да намери постоянство. Промените в треньорския му щаб (включващи и баща му Апостолос) и натискът от новата вълна млади играчи като Алкарас и Синер, поставят Стефанос пред сериозен тест.
В този контекст, приятелството им е „котва“. Когато си на върха, всеки иска да бъде до теб. Когато обаче резултатите не са според очакванията, остават само истинските приятели. Именно затова снимката от Монте Карло има такова голямо значение тя символизира лоялността.
Какво следва за „Бързи и яростни“?
След приключението в Монте Карло, пътищата на двамата ще продължат към следващите големи турнири Барселона, Мадрид, Рим и кулминацията на сезона на червено Ролан Гарос. Очаква се те да продължат да тренират заедно и да се подкрепят.
Медиите вече започнаха да спекулират дали няма да видим двамата балканци в тандем на двойки в някой от следващите турнири. Подобно партньорство би било истинско шоу за феновете, обединявайки бекхенда с една ръка на Григор и мощната игра от основна линия на Циципас.
Заключение
Историята за Григор и Стефанос в Монте Карло е напомняне, че зад маската на професионалните атлети стоят хора с техните страхове, грешки (като превишената скорост на Циципас) и нужда от приятелство. Тенисистите идват и си отиват, титлите се печелят и губят, но спомените за среднощните разходки под звездите на Монако, споделени с „ride or die“ приятел, остават за цял живот.
Григор Димитров за пореден път доказа, че е не само голям спортист, но и голям човек, готов да подкрепи приятел в нужда дори ако това означава да се откаже от лукса на своята кола за сметка на задната седалка на един скутер. А Стефанос? Той явно е научил уроците си по трудния начин, но с приятел като Григор до себе си, пътят към завръщането в елита изглежда много по-лек. Дори и да е със скорост под 50 км/ч.