Изминалата седмица в българския футболен елит бе белязана не само от драматичните развръзки в редовния сезон на efbet Лига, но и от ключови изказвания на ръководните фактори в Българския футболен съюз (БФС). В центъра на вниманието попадна заместник-изпълнителният директор на съюза Добрин Гьонов, който в обширно интервю след тегленето на жребия за плейофната фаза на първенството, очерта визията за развитието на родния футбол през следващите години. Основният акцент в неговите думи падна върху една дългоочаквана и дискутирана тема: интегрирането на млади български таланти и защитата на националния интерес.
Стратегическото правило „U23“: Административен натиск или шанс за развитие?
Една от най-резонансните новини е официалното потвърждение на правилото, което ще задължи клубовете в efbet Лига да започват срещите си с поне един български футболист до 23-годишна възраст. Според Гьонов, това решение не е просто административно хрумване, а „мисъл за благото на националните отбори“.
От сезон 2026/27 г. клубовете ще бъдат изправени пред сериозен избор. Целта на БФС е ясна да се сложи край на практиката, при която отборите разчитат предимно на чуждестранни легионери със съмнителни качества, докато младите български таланти остават „зазидани“ на резервната скамейка или биват преотстъпвани в по-ниските дивизии.
Гьонов подчерта, че съюзът търси начини да задължи клубовете да използват повече родни играчи чрез административни инструменти. Една от тези мерки е значителното увеличение на таксата за картотекиране на чужденци. По този начин финансовият фактор ще играе ролята на регулатор ако един клуб желае да напълни състава си с играчи извън България, той ще трябва да плати висока цена, която впоследствие ще бъде реинвестирана в детско-юношеския футбол.
Инфраструктурата „Ахилесовата пета“ на родния шампионат
Освен темата за кадрите, Добрин Гьонов обърна сериозно внимание и на материалната база, която остава основен препъникамък за развитието на продукта „български футбол“. При изготвянето на програмата за плейофната фаза са взети предвид множество критерии, продиктувани именно от липсата на модерна инфраструктура.
„Инфраструктурата не позволява провеждането на мачове по всяко време,“ призна чистосърдечно заместник-изпълнителният директор. Това е горчивата истина, с която футболната общественост се сблъсква всяка седмица. Липсата на достатъчно стадиони, които да отговарят на изискванията за осветление, дренаж и сигурност, принуждава ръководството да използва специализиран софтуер за изготвяне на програмата. Целта е да се гарантира равенство между отборите, но същевременно да се съобразят и логистичните трудности.
Проблемът се задълбочава, когато става въпрос за мачове с голям зрителски интерес. Гьонов отбеляза, че в много градове съоръженията просто не са проектирани да поемат голяма публика, което ограничава търговския и маркетингов потенциал на мачовете. Това е директна препратка към необходимостта от държавна и общинска подкрепа, тъй като клубовете рядко разполагат с ресурса да строят изцяло нови стадиони сами.
Жребият за плейофите и интригата в елита
Изказването на Гьонов дойде в момент на висока точка на напрежение в шампионата. Редовният сезон завърши с изненадващи резултати, включително загубата на Лудогорец в Кърджали, което отвори широко вратата за Левски към титлата (както отбеляза и Димитър Велковски). Жребият определи плейофите да започнат с голямо дерби между ЦСКА и Лудогорец мач, който може да предреши много в битката за разпределението на местата в евротурнирите.
Според Гьонов, програмата е направена така, че да предложи максимално зрелище за феновете, но и да бъде коректна спрямо всички участници. Въпреки критиките от някои лагери (като тези на Славия след провала им в Монтана), ръководството на БФС е категорично, че софтуерният модел е най-справедливият начин за разпределение на домакинствата и гостуванията в решителната фаза.
Бъдещето: Предстои ли ренесанс?
Анализирайки думите на Добрин Гьонов, можем да заключим, че БФС се опитва да балансира между комерсиалните интереси на професионалния футбол и дългосрочната стратегия за възраждане на националния отбор. Въвеждането на „U23“ правилото и увеличените такси за чужденци са стъпки, които ще срещнат съпротива от някои президенти на клубове, но са неизбежни, ако искаме да видим отново силен представителен тим на България.
Основното предизвикателство обаче остава извън административните решения. Докато стадионите в България не придобият модерен европейски облик, футболът ни ще остане заложник на климатичните условия и остарялото мислене. Гьонов и неговият екип са наясно с това, но топката е не само в тяхното поле, но и в това на държавата и инвеститорите.
В заключение, българският футбол навлиза в период на трансформация. Предстоящите плейофи ще бъдат истински тест както за футболистите на терена, така и за новите правила, които се подготвят „в кухнята“ на БФС. Дали тези промени ще донесат желаното „благо за националните отбори“, предстои да разберем още със старта на новия сезон и дългосрочното прилагане на реформите през 2026 година.
Статията е базирана на интервюто на Добрин Гьонов за Gong.bg и актуалните събития в efbet Лига към април 2026 г.
About the Author
