Темата за собствеността на ПФК Левски винаги е била „горещият картоф“ на българския футбол. През последните дни в спортното пространство отново се завъртяха интензивни слухове и информации относно евентуална рокада по високите етажи на столичния гранд. Въпросът „Сменя ли се собствеността в Левски?“ не е просто въпрос на бизнес транзакция, а тема с огромна обществена значимост, вълнуваща хиляди привърженици на „синята“ идея.
Генезисът на новите слухове
Всичко започна от публикации, които намекват за активизиране на преговори с потенциални инвеститори, които биха могли да поемат контролния пакет акции от сегашния мажоритарен собственик Наско Сираков. Сираков, който е легенда на клуба, получи акциите в един от най-критичните моменти в историята на Левски, обещавайки да ги съхрани и да намери „достоен нов собственик“.
През последните месеци напрежението между ръководството и част от организираните фенове достигна нови върхове. Критиките са насочени главно към модела на управление, липсата на достатъчно прозрачност и бавното погасяване на дълговете към държавата (НАП) и бивши собственици/доставчици. В този контекст, всяка новина за нов инвеститор се приема като надежда за нов „чист“ старт.
Ролята на генералния спонсор
Няма как да говорим за собствеността на Левски, без да споменем ролята на генералния спонсор компанията Palms Bet и нейния собственик Мило Борисов. Партньорството между клуба и компанията беше жизненоважно за оцеляването на Левски през последните години.
Въпреки че официално Борисов твърди, че неговата роля е на партньор и спонсор, а не на кандидат за собственик, влиянието на компанията в оперативното управление е очевидно. Слуховете, които се тиражират в медийното пространство, често свързват евентуална промяна на собствеността именно с фигури, близки до спонсора или нови международни корпорации, които търсят стъпване на българския пазар чрез най-популярния футболен бранд в страната.
Стадионът ключът към бъдещето
Един от основните фактори, които биха привлекли реален и мащабен инвеститор (като например провалилата се сделка с „Юнайтед Груп“ и Драган Шолак), е въпросът със стадион „Георги Аспарухов“. Модернизацията на съоръжението или строежът на нов стадион е проект за десетки, дори стотици милиони евро.
Без ясна концесия и подкрепа от държавата, Левски трудно би привлякъл инвеститор от световен калибър, който иска да види възвръщаемост или поне стабилна инфраструктурна основа. Настоящите преговори за учредяване на безвъзмездно право на строеж са ключова стъпка, която може да отпуши процеса по смяна на собствеността.
Позицията на Наско Сираков
Мажоритарният собственик Наско Сираков многократно е заявявал, че няма да се раздели с акциите „на всяка цена“. За него приоритет е намирането на човек или компания, която може да гарантира финансовата стабилност на клуба за години напред. Сираков е в деликатна позиция той е едновременно „гарант“ за синята общност и обект на атаки от страна на опозиционни фракции сред феновете (като „Левски на левскарите“).
Докато не се появи официално съобщение на сайта на клуба или на Българската фондова борса (ако клубът беше публичен), всичко остава в сферата на предположенията. Въпреки това, интензивността на срещите на „Герена“ подсказва, че зад кулисите се подготвя нещо голямо.
Финансовото състояние като спирачка или стимул
Към момента Левски изплаща приоритетно главницата на дълга си към НАП. Това „изчистване на къщата“ прави клуба много по-атрактивен за покупка. Никой инвеститор не би искал да влиза в структура с неясни и необезпечени дългове. Успехът в погасяването на задълженията е най-силният аргумент в преговорите за продажба.
Заключение: Какво предстои?
Смяната на собствеността в Левски не е просто акт на предаване на едни хартиени носители (акциите). Това е процес, който включва юридически одити, финансови гаранции и най-вече доверие. Сините привърженици са уморени от „спасители“ и обещания.
Дали ще видим нов модел на собственост (например раздробени акции сред феновете) или нов силен финансов благодетел, предстои да разберем. Едно е сигурно Левски се намира в преходен период, в който миналото и бъдещето се сблъскват на територията на „Герена“. Докато няма официални подписи, въпросът за собствеността ще продължи да бъде централна тема в българския футбол, пораждайки както надежди за величие, така и страхове от неизвестното.
Основни акценти, които трябва да следим:
1. Окончателното споразумение с държавата за стадиона.
2. Темпото на погасяване на оставащите дългове.
3. Официалните изявления на Наско Сираков и Управителния съвет.
Левски винаги е бил повече от клуб той е социален феномен. И точно затова, кой държи ключа за кабинета на собственика, ще определя посоката на българския футбол в следващото десетилетие.
About the Author
