В деня, в който легендата на българския футбол и настоящ президент на Левски Наско Сираков празнува своя рожден ден, той не избра да говори с клишета. Гост на тържествата по случай 110-годишнината на Берое и 40 години от историческата титла на заралии, „Вълкът“ направи остър и безпощаден анализ на актуалното състояние на родния футбол и по-конкретно на новото правило на Българския футболен съюз (БФС).
От следващия сезон в efbet Лига влиза в сила разпоредба, която задължава всеки клуб да започва мачовете с поне един български играч под 23 години, който трябва да остане на терена минимум 45 минути. За Сираков това не е решение на кризата в българския футбол, а поредният опит да се „заобиколи“ истинската работа чрез административни хватки.
Административен натиск срещу спортна логика
Сираков бе пределно ясен: качеството не се постига чрез принуда. Според него футболът е меритокрация играят най-добрите, независимо от техния паспорт или възраст. „Аз ако имам 20 деца да играят в първия отбор, ще играят всичките. Ако нямам, търся от чужбина“, заяви той, подчертавайки, че изкуственото налагане на млади футболисти, които не са готови за нивото на професионалния футбол, е пагубно за самите клубове.
Президентът на „сините“ изрази сериозни опасения, че това правило ще има обратен ефект върху трансферния пазар. Вместо да стимулира школите да произвеждат по-добри кадри, то просто ще вдигне изкуствено цените на тези малко българи, които имат някакъв потенциал, без това да е подплатено с реални футболни аргументи. „Българите с това правило само ще им оскъпят цената, а качество няма да има“, категоричен бе Сираков.
Провалът на родните школи: Примерът на Лудогорец
Един от най-силните моменти в изказването му бе насочен към модела на работа в българските академии. Сираков не спести похвали за инвестициите в инфраструктура, но бе безмилостен към крайния резултат. Той даде за пример хегемона Лудогорец, който разполага с най-модерната база в страната.
„Лудогорец от 10 години има може би най-добрата школа. Колко футболисти са излезли от тази школа? Нула. Харчат се милиони, евала им правя на ръководството, но не са изкарали нито един играч, защото гонят високи цели“, посочи той. Според Сираков конфликтът между високите амбиции в Европа и търпението, необходимо за налагане на млади таланти, често води до това, че родните школи се превръщат в скъпи, но неефективни структури.
Моделът на успеха: Франция и Германия
Решението на проблема Сираков вижда не в нови правила за брой играчи, а в цялостна стратегия, каквато България няма от десетилетия. Той припомни исторически примери за нации, които са били в криза, но са излезли от нея чрез радикални реформи.
„Франция, като ги бихме 1993 година, направиха 10-годишна програма. След три години станаха европейски шампиони, след пет световни. Същата работа и с Германия“, припомни легендата. Тезата му е ясна: докато в България не се внедри методика, разработена от доказани специалисти от чужбина, които да структурират работата в детско-юношеския футбол за десетилетие напред, българският спорт ще продължи да разчита на случайни таланти.
„Тук-таме се появява някой талант и му се радваме, сякаш се е родил Господ“, иронизира той липсата на системност в производството на качествени кадри.
Реалността в Стара Загора и поглед към Левски
Сираков коментира и ситуацията в Берое, където в последно време залагат почти изцяло на чуждестранни играчи. „Не ми харесва това, което става в Берое. Силно се съмнявам, че Берое, ако играе само с българи, ще се задържи една година в „А“ Група“, заяви той. Това е горчивата истина, която много футболни фенове и ръководители отказват да признаят нивото на българския играч в момента е такова, че без чуждестранна помощ конкурентоспособността на клубовете рязко спада.
Що се отнася до Левски, президентът призна, че неговото желание винаги е било да вижда българи на „Герена“, но цената и качеството им често не отговарят на стандартите на клуба. Левски търси не просто „български играчи“, а такива, които могат да направят отбора „още по-добър“ и да го върнат към битките за трофеи.
Заключение: Диагнозата е поставена, но кой ще приложи лечението?
Думите на Наско Сираков са звучен шамар за футболните администратори, които вярват, че с писане на нови наредби могат да променят реалността на терена. Проблемът не е в това дали един играч е на 21 или на 23 години, а в това какво е научил до тази възраст.
Без национална стратегия, без външна методология и без смелостта да се признае, че „производството“ на футболисти е в колапс, правилото за U23 рискува да остане просто поредната формалност. А резултатът ще бъде един и същ: високи заплати за посредствени резултати, докато истинските таланти продължават да бъдат изключение, а не правило.
Сираков постави диагнозата точно в своя стил директно, без заобикалки и с авторитета на човек, който е видял българския футбол на върха на света. Въпросът е дали някой ще се вслуша в него, или ще продължим да „се радваме на всеки талант като на Господ“, докато чакаме следващата програма, която никога не започва.
About the Author
