Бруталната диагноза на един „герой от САЩ ’94“ за състоянието на родния футбол, фалша в школите и липсата на работна етика.
Докато се радва на огромен успех в Турция като част от екипа на Станимир Стоилов в Гьозтепе, Цанко Цветанов направи откровен и безпощаден анализ на реалността в българския футбол. В обширно интервю бронзовият медалист от Световното първенство през 1994 г. разкрива защо пропастта между България и модерния футболен свят става все по-дълбока.
„Цикълът на лъжата“ в детско-юношеския футбол
Най-острата критика на Цветанов е насочена към основата на пирамидата – школите. Според него в България съществува порочен кръг от взаимна заблуда:
• Клубовете към родителите: Клубовете „лъжат“ родителите, че предлагат професионална подготовка, докато в действителност нивото на работа е далеч от европейските стандарти.
• Родителите към децата: Цветанов обвинява родителите, че гледат на децата си като на инвестиция. „Те искат да станат богати на гърба на децата си“, споделя той, подчертавайки, че болните амбиции на възрастните често смазват развитието на малките таланти.
• Липса на труд: Легендата отбелязва, че днешните деца не са готови да се трудят. Те искат лъскавата страна на футбола, но не и тежките тренировки. „Баницата трябва да е върху гардероба, за да се протегнеш и да я стигнеш, а не на масата“, цитира той покойния Васил Методиев-Шпайдела.
Административните правила път към мързела
Цветанов изрази категорично несъгласие с опитите на БФС да налага задължително участие на млади български играчи чрез административни квоти.
Когато правиш нещо по административен път, ти правиш българския футболист още по-мързелив. Той трябва да си извоюва мястото с качества, а не защото някой е написал правило,“ смята той.
Срамът от инфраструктурата
Бившият защитник не спести критики и за материалната база в страната. Той призна, че изпитва срам, когато трябва да покаже български мачове или стадиони на колеги в чужбина. Дори новите съоръжения в Пловдив той определя като „морално остарели“ проекти отпреди 30-40 години, които не отговарят на съвременните изисквания за комфорт и бизнес.
Успехът в Турция: Моделът „Гьозтепе“
В ярък контраст с българската действителност, Цветанов разказа за работата си в Гьозтепе. Клубът е пример за устойчиво развитие:
• Резултати: Отборът се бори за класиране в евротурнирите за първи път от 1970 г. насам.
• Бизнес модел: Въпреки най-ниския бюджет в турския елит, клубът успява да развива млади играчи и да ги продава с печалба, като същевременно остава конкурентоспособен.
• Амбиция: Въпреки договора си до 2027 г., Цветанов и екипът на Стоилов не крият амбицията си един ден да работят в някое от Топ 5 първенствата на Европа.
Левски и националният отбор
Относно титлата на Левски (сложила край на доминацията на Лудогорец), Цветанов изрази радост, но и реализъм. Той отчете, че грандовете ни са „пълни с чужденци“, което пряко вреди на националния отбор. Според него, докато водещите клубове не започнат да произвеждат и налагат качествени местни кадри, националният тим ще продължи да боксува.
Заключение
Посланието на Цанко Цветанов е ясно: българският футбол се нуждае от честност и много повече работа. „Ако някой се чувства недооценен тук, да отиде в Германия или Франция и да докаже, че става“, призовава той, подчертавайки, че спасението не е в протекционизма, а в безмилостната конкуренция и високите изисквания.
About the Author
