София След 17-годишно очакване, Левски София официално вдигна шампионската титла на България. В емоционално интервю след официалната церемония по награждаването, старши треньорът на „сините“ Хулио Веласкес сподели своите първи впечатления, акцентирайки върху историческото значение на този момент за клуба, феновете и неговото семейство.
Кулминацията на един дълъг път
Макар титлата да бе осигурена математически още в предходния кръг след решителния мач срещу ЦСКА 1948, испанският специалист призна, че моментът, в който физически докоснеш купата, е несравним.
„Чувството е невероятно. Когато най-накрая получиш трофея в ръцете си, осъзнаваш какво си постигнал и си много, много щастлив,“ сподели Веласкес пред камерите на Gong.bg.
Благодарност към „синята“ общност
Треньорът не скри, че успехът е плод на колективни усилия. Той отдаде заслуженото на всички нива в клуба:
• Футболистите: Веласкес ги определи като „изключителна група“, която е заслужила този момент с труд и постоянство.
• Публиката: Специално внимание бе отделено на феновете, които той нарече „велика аудитория“, подчертавайки тяхната лоялност през дългите години без титла.
• Ръководството: Той изрази благодарност към президента и всички служители в клуба за създадената професионална работна среда.
Личният аспект на успеха
В един от най-човешките моменти на интервюто, Веласкес обърна внимание на подкрепата на своите близки. Той призна, че треньорската професия е изключително тежка и изисква огромни жертви.
„Искам да благодаря на съпругата си, на детето си и на моите родители. Те са хората, които ми помагаха да запазя психическото си равновесие през целия сезон,“ сподели той.
Испанецът разказа и забавна, но емоционална случка от самото награждаване той е трябвало да се прибере по-рано в тунела, тъй като малкото му дете се е изплашило от шума и еуфорията по трибуните. „Трябваше да се погрижа за него, затова не успях да видя всичко, което се случваше по трибуните веднага след вдигането на купата,“ добави с усмивка треньорът.
Място в историята
Хулио Веласкес подчерта, че този успех не е просто поредната титла, а край на 17-годишно чакане. Според него постижението ще остане в историята на българския футбол и в паметта на поколения левскари. За него най-голямата награда остава радостта в очите на привържениците, които най-накрая видяха своя отбор на върха.
С този триумф Веласкес затвърди статута си на един от най-успешните чуждестранни специалисти, водили клуба, връщайки Левски там, където феновете вярват, че му е мястото – на златния трон.
About the Author
