Българският мъжки волейбол се намира в повратна точка. С подмладяването на състава и вливането на талантите, които спечелиха куп медали на световни и европейски първенства за юноши, феновете очакват бързи резултати. Самите волейболисти обаче изпитват още по-голямо нетърпение. Най-яркото доказателство за това са думите на Александър Николов, чийто глад за успехи вече надхвърля просто „доброто представяне“.
Край на задоволството със среброто
Николов, който въпреки младата си възраст вече натрупа сериозен опит на най-високо клубно ниво в италианската Суперлига с екипа на Кучине Лубе Чивитанова, анализира натрупаното сребро през годините с младежките гарнитури. Макар за мнозина тези класирания да бяха огромен успех, за него те носят горчив вкус.
„Ако трябва да бъда напълно честен, писна ми от втори места! Излизал съм в толкова много финали с момчетата от моя набор и почти винаги оставахме със среброто. Среброто е хубаво нещо, но усещането да си толкова близо и да загубиш накрая е ужасно. Вече искам злато. Искам да усетя какво е да си най-добрият в Европа и в света при мъжете“, сподели емоционално Алекс Николов.
Подобна заявка показва фундаментална промяна в манталитета, която липсваше на българския спорт в последните години. Николов и неговите съотборници отказват да влизат в ролята на „симпатичните губещи“ и са готови да изискват максимума от себе си.
Предизвикателството на Волейболната лига нациите (VNL)
Посрещачът се спря подробно и на представянето на тима в тазгодишното издание на Волейболната лига на нациите. VNL се явява перфектният полигон, на който младият български състав може да се сблъска с физическото и тактическо съвършенство на отбори като Полша, Италия, Бразилия и САЩ.
Според Николов, основните компоненти, върху които отборът работи денонощно, са:
Стабилност на посрещане: Ключов елемент, който позволява на разпределителя (и негов брат) Симеон Николов да организира бързи комбинации.
Намаляване на непредизвиканите грешки: В мъжкия елит всяка подарена точка от сервис или мрежа се наказва фатално от опитните съперници.
Лидерство в тежките моменти: Способността на водещите играчи да поемат отговорност, когато геймът навлезе в т.нар. „зона на пуканките“ след 20-а точка.
Тандемът с брат му Симеон и семейната нишка
Няма как да се пренебрегне и уникалната динамика на корта, където Алекс играе рамо до рамо с по-малкия си брат Симеон Николов. Двамата синове на волейболната легенда Владимир Николов пренасят перфектното си семейно разбирателство и в играта на националния отбор. „С Мони се разбираме с половин поглед. Той знае точно каква топка искам във всеки един момент, а аз знам как да му помогна, когато е под напрежение. Тази връзка е наш огромен плюс“, допълва асът на България.
С думи като тези, Алекс Николов не просто вдига летвата за себе си, но и изпраща ясен сигнал към цялата волейболна общественост у нас. Новото поколение „лъвове“ не излиза на корта, за да трупа опит то излиза, за да печели титли. И по всичко личи, че няма да спре, докато не чуе българския химн от най-високото стъпало.
About the Author
