В света на българския футбол, където залозите и емоциите са винаги високи, драмата на терена често бива засенчена – ако не и напълно изпреварена – от драмата в социалните мрежи. Последният сблъсък между Левски София и Локомотив Пловдив на стадион „Георги Аспарухов“ (март 2026 г.) се превърна в поредната гореща точка в една отдавнашна война на думи. В центъра на тази дигитална буря е Цветомир Найденов, собственикът на ЦСКА 1948, чиито остри коментари във Facebook отново подпалиха българската спортна общественост.
Това, което започна като едно спорно съдийско решение, прерасна в по-широк дебат за почтеността на Съдийската комисия (СК), влиянието на големите клубове и уникалния начин, по по който клубните собственици взаимодействат с публиката в дигиталната ера.
Инцидентът: Дузпата, която раздели нацията
Катализаторът на противоречията се случи в последните минути на мача между Левски и Локомотив Пловдив. При резултат 0:0, след разбъркване в наказателното поле, нападателят на „сините“ Армстронг Око-Флекс падна след съприкосновение със защитник на Пловдив. Реферът посочи бялата точка и въпреки бурните протести на играчите на Локомотив, VAR (видео асистент реферът) потвърди решението. Евертон Бала реализира дузпата, осигурявайки победата с 1:0 за Левски.
Докато феновете на Левски празнуваха изстраданите три точки, останалата част от лигата – и социалните мрежи – избухнаха. Чисто нарушение ли беше това, или „лека“ дузпа, целяща да спаси закъсалия гранд?
Иронията на Найденов: „Чистааааааааа!!!“
Цветомир Найденов не е от собствениците, които се крият зад корпоративни PR съобщения. Известен със своите нефилтрирани и често саркастични публикации във Facebook, той побърза да се включи. Първоначалната му реакция беше шедьовър на иронията в една дума: „Чистааааааааа!!!“.
Използвайки този жаргонен израз, Найденов направи много повече от това просто да коментира нарушение. За българската футболна общественост намерението му беше ясно: той се присмиваше на предполагаемото фаворизиране на Левски. За Найденов тази дузпа не беше „чиста“; тя беше симптом на системна пристрастност, която той критикува от години.
„Бостънският удушвач“ и джудо тепихът
Докато дебатът се разгорещяваше, Найденов удвои залозите с поредица от постове, съчетаващи черен хумор с техническа терминология от бойните изкуства. Той сподели кадър от друг момент в мача – изпълнение на корнер, при което защитникът на „сините“ Кристиан Димитров изглеждаше хванал здраво, в стил борба, защитника на Локомотив Андрей Киндрис.
Коментарът на Найденов придоби творчески обрат:
• Прякорът: Той нарече Димитров „Бостънският удушвач“ – хиперболизирана препратка към физическия стил на маркиране на защитника.
• Урокът по джудо: В ход, който едновременно обърка и забавлява феновете, Найденов започна да изброява специфични джудо техники като Harai Goshi (хвърляне през ханш с подмет) и Uki Waza (хвърляне с подлагане), внушавайки, че футболният терен се е превърнал в доджо, а Съдийската комисия е просто съучастник-зрител.
Съдийската комисия отвръща на удара (и не успява да потуши шума)
В опит да тушира вълната от критики, Съдийската комисия към БФС излезе с официално становище. Те анализираха кадрите от VAR, цитирайки конкретни правила за „препятстване на напредъка на противник при контакт“. Вердиктът им беше категоричен: реферът е взел правилното решение.
Тази официална „благословия“ на дузпата само даде нов коз на Найденов. Той отговори с хапливо продължение:
„Е, щом и Съдийската комисия потвърди моето „Чистаааааааааа“, ‘начи всичко е ОК.“
Този отговор подчертава дълбокото недоверие към ръководните органи на българския футбол. „Съгласявайки се“ с комисията по такъв саркастичен начин, Найденов рисува картина на затворена система, в която съдиите се пазят взаимно, а комисията осигурява документацията, за да го оправдае.
Защо това е важно? „Третата сила“ в българския футбол
За да разберем защо няколко публикации във Facebook от Цветомир Найденов имат такава тежест, трябва да разберем ландшафта на българския футбол. Десетилетия наред властта беше концентрирана във „вечното“ съперничество между Левски и ЦСКА-София.
ЦСКА 1948, проектът на Найденов, представлява нарушаване на този дуопол. Позиционирайки се като „гласа на истината“, който не се страхува да се подиграва на статуквото, Найденов изгражда марка за своя клуб, която е различна от традиционните сили. Той не е просто собственик; той е дигитален партизанин.
Ролята на VAR: Инструмент или оръжие?
Въвеждането на VAR трябваше да сложи край на тези противоречия. Вместо това в българската Първа лига то често ги засилва. Когато реферът гледа екрана в продължение на три минути и въпреки това вземе решение, което половината страна смята за погрешно, това води до теории за „организирано влияние“. Найденов се възползва от това разочарование, използвайки всеки спорен кадър, за да внуши, че системата е манипулирана.
Въздействие върху атмосферата в лигата
Постоянното противопоставяне между клубните собственици и Съдийската комисия създава среда на огромен натиск за реферите. Когато един съдия излезе на терена за мач на Левски или ЦСКА, той знае, че всяко негово свирене ще бъде подложено на микроскоп от собственици със стотици хиляди последователи.
• За съдиите: Това създава „страх от грешка“, който може да доведе до още по-голяма несигурност на терена.
• За феновете: Това валидира „манталитета на жертвата“, който много привърженици изпитват, когато техният отбор загуби в оспорван мач.
• За имиджа на лигата: Въпреки че драмата е забавна, тя често засенчва самото качество на футбола, превръщайки първенството по-скоро в сапунена опера, отколкото в професионално спортно състезание.
Модел на провокация
Това не е първият път, в който Найденов взима на прицел СК. През последните няколко сезона той е критикувал:
1. Избора на рефери: Поставяйки под въпрос защо определени длъжностни лица се назначават многократно на „удобни“ мачове.
2. Непоследователността: Посочвайки случаи, в които за един отбор се дава фаул, а за друг се пренебрегва при идентични обстоятелства.
3. Мързела: Той често използва термина „мързеливци“, за да опише служителите на VAR, които не успяват да уловят очевидни грешки.
Като постоянно е най-шумният глас в стаята, Найденов гарантира, че неговият клуб, ЦСКА 1948, остава актуален в националния разговор, дори когато не участва в мача на седмицата.
Заключение: Новото нормално
Сагата с дузпата от мача Левски-Локомотив и последвалите коментари на Цветомир Найденов са перфектна снимка на българския футбол през 2026 г. Това е свят, в който 90-те минути на тревата са само пролог към следващите 48 часа дигитална война.
Докато има субективни решения и профили в социалните мрежи, собственици като Найденов ще продължат да използват остроумие, ирония и „джудо термини“, за да предизвикват статуквото. Дали това ще доведе до по-добро съдийство или просто до повече шум, предстои да видим, но едно е сигурно: Съдийската комисия я чака много натоварен сезон.
About the Author
