Изказването на старши треньора на Вихрен (Сандански) Наджи Шенсой – една от най-колоритните фигури в българския футбол – предизвика вълна от дискусии сред футболната общественост. Неговите думи: „Едва ли някой фен на Левски ще се разсърди, ако отборът стане шампион, без да победи Лудогорец“, докосват една много тънка струна в душата на „синия“ привърженик. Тя е опъната между десетилетното очакване на титлата и изконното желание на Левски винаги да бъде хегемон, който пречупва преките си съперници.
В това твърдение се крие дълбок футболен прагматизъм, но и горчивата равносметка за реалността в Първа лига през последните 13 години. Нека разгледаме този казус през няколко различни обектива.
1. Жаждата за злато: Краят на 15-годишната суша
За да разберем защо Шенсой вероятно е прав, трябва да погледнем календара. Последната титла на Левски датира от 2009 година. За едно ново поколение фенове, които сега са в своите 20 години, „шампионският Левски“ е по-скоро легенда, разказвана от бащите им, отколкото спомен.
В подобна ситуация на дълга „трофейна суша“, моралните победи отстъпват място на статистическите факти. Историята помни шампионите, а не резултатите в преките двубои. Ако в края на сезона Левски е на върха с една точка преднина, никой няма да гледа дали „сините“ са записали две равенства или две минимални загуби от Лудогорец. Титлата на „Герена“ би била празник, който ще изтрие всички негативни емоции от изминалите години.
2. Моделът „Лудогорец“ и как се побеждава той
Лудогорец промени дефиницията за успех в България. Тяхната доминация не се крепи само на победите над грандовете Левски и ЦСКА, а на желязната дисциплина срещу т.нар. „малки“ отбори. Разградчани рядко губят точки в провинцията – нещо, което Левски и ЦСКА често правят.
Логиката на Шенсой е следната: Първенството е маратон, а не серия от спринтове срещу един съперник. Ако Левски успее да „почисти“ всички останали отбори в лигата и вземе максимума от тях, мачовете с Лудогорец стават второстепенни за крайното класиране. В съвременния футбол титлите често се печелят в „калта“ на по-скромните стадиони, а не под светлините на прожекторите в дербитата.
3. Психологическата бариера
От психологическа гледна точка, Наджи Шенсой се опитва да свали напрежението от плещите на „сините“ футболисти. През годините мачовете с Лудогорец се превърнаха в някакъв вид „финал на финалите“ за Левски. Често отборът влиза в тези срещи с твърде много емоция и прегаря, което води до грешки.
Ако се приеме тезата, че титлата е възможна и без задължителна победа над хегемона, това би дало на играчите по-голямо спокойствие. Стабилността през целия сезон е това, което липсва на Левски. Една победа над Лудогорец носи еуфория за седмица, но титлата носи безсмъртие в клубната история.
4. Контрааргументът: „Синята“ идентичност
Тук обаче идва сблъсъкът с историята и идентичността на клуба. Левски винаги е бил отбор на честта и надиграването. За „синия“ фен победата над най-силния е въпрос на престиж. Има една категория привърженици – „романтиците“ – за които титла, спечелена чрез „изплъзване“ или благодарение на грешки на другите, без да си доказал превъзходство над прекия конкурент, би имала леко горчив вкус.
Победата над Лудогорец е символ на детронирането. Тя е знак, че Левски отново е №1 не само по точки, но и като футболни достойнства на терена. Без такава победа винаги ще остане съмнението: „Дали бяхме най-добрите, или просто бяхме най-постоянни в слаба лига?“.
5. Ролята на Наджи Шенсой като наблюдател
Шенсой не е случаен глас. Като опитен треньор, преминал през много битки, той познава манталитета на балканския фен. Той знае, че в София гладът за успех е толкова голям, че прагматизмът ще надделее над идеализма. Изказването му е и лека провокация – той поставя въпроса за приоритетите.
Заключение
В края на деня, футболът е игра на цифри. Златните медали не се делят на такива с победи над подгласника и такива без. Ако Левски вдигне 27-ата си титла, София ще бъде „синя“, площадите ще бъдат пълни, а статистиката от мачовете с Лудогорец ще бъде само малка бележка под линия в анализите на журналистите.
Наджи Шенсой просто изрече на глас това, което много фенове си мислят подсъзнателно: „Дайте ни титлата, пък ако ще и да не вкараме гол на Лудогорец през целия сезон.“ Времето ще покаже дали Левски има капацитета за това „тихо“ превъзходство или пътят към върха задължително минава през директен нокаут на шампиона в Разград.
About the Author
